LFA \\

РАЖДАНЕТО НА ЕДИН СУПЕРАВТОМОБИЛ

ВЪРХОВНО УСЕЩАНЕ ЗАД ВОЛАНА

Зрелищният LFA прави световният си дебют на 41-ия Международен Автомобилен Салон в Токио. Това е финала на дълъг проект за създаване на върховен суперавтомобил. Създаден от нулата, бавно и старателно от елитен екип инженери на Lexus, LFA e суперавтомобил без аналог. Във всеки аспект на своята разработка, LFA вдига летвата и пренаписва дефиницията на суперавтомобила на 21 век. Вдъхновяващ спортист, LFA предоставя върховно усещане зад волана. Прототип на LFA беше тестван в Нюрбургринг още през 2004, а първият дизайнерски проект беше показан в Детройт през 2005. Lexus участва с LFA в 24-часовото състезание на Нюрбургринг през 2008 и 2009 – за да изпита автомобила до краен предел при възможно най-суровите тестови условия. Това е раждането на суперавтомобила Lexus LFA.

image

ЮНИ 2009: УЧАСТИЕ НА 24-ЧАСОВОТО СЪСТЕЗАНИЕ ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ НА НЮРБУРГРИНГ

С приближаването на състезанието на пистата Нюрбургринг през 2009, екипът на LFA си припомни колко е трудно прототип, все още във фаза на разработка да завърши 24-часово състезание за издръжливост.

При все това, LFA напредваше със стабилни темпове и проблемите, открити предишната година бяха вече разрешени. Моделът LFA не беше проектиран предимно като пистов състезателен автомобил, но въпреки това, след като постигна толкова приятен за шофиране дизайн, екипът реши да приеме и това предизвикателство. Екипът си постави за цел да завърши състезанието при условията на Нюрбургринг и без прекъсване в продължение на 24 часа. 2009 беше и първата година, през която Lexus включи 2 прототипа в 24-часовата надпревара. По този начин, екипът разполагаше с повече място за грешки, в случай, че един от LFA прототипите отпаднеше от състезанието. Накрая LFA направи брилянтен финал и маркира момента, от който разработката на автомобила навлезе във финалната си фаза.

МАЙ 2009: УЧАСТИЕ НА VLN4

След като по време на 24-часовото състезание на Нюрбургринг през 2008 излязаха наяве проблемите на прототипа, беше свикана среща с пилотите на състезанието. Тя доведе до още много тестове, както на писти, така и на обществени пътища в Япония.

В продължение на 12 месеца най-големи постижения бяха постигнати в областта на стабилността при високи скорости. Беше постигнат прогрес не само по отношение на пътното поведение, но и по отношение на звука от двигателя, върху който се постави специален акцент по време на разработката.

С цел цялостна проверка на LFA преди 24-часовото състезание, прототипът на автомобила взе участие в 4-часовото състезание на Нюрбургринг, по-известно като VLN4. Автомобилът завърши състезанието без инциденти, финиширайки на 36-то място и получи отличието "най-добър в класа си". Най-накрая можеха да започнат финалните настройки за 24-часовото състезание през следващия месец.

ЮНИ 2008: УЧАСТИЕ НА 24-ЧАСОВОТО СЪСТЕЗАНИЕ ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ НА НЮРБУРГРИНГ

24-часовото състезание за издръжливост на Нюрбургринг е една от най-тежките надпревари в света. Въпреки, че LFA вече бе изминал хиляди километри на тази писта, тестовете не можеха да се сравнят с реалните състезателни условия, при които LFA щеше да се надбягва с над 300 автомобила с най-разнообразни възможности.

Тази враждебна състезателна среда постави най-голямото изпитание пред LFA до този момент. По време на състезанието изникнаха течове на масло и аварии, което предизвика дълги престои в бокса. LFA завърши надпреварата, но се нареди на 121 място. Без значение от щателната развойна дейност, неочакваното можеше и се случи по време на състезанието. Главният инженер Танахаши коментира, че реалното състезание поставя LFA пред много по-големи предизвикателства отколкото тестовете на същата писта.

Въпреки това, пилотите, които се бориха в продължение на 24 часа дадоха някои положителни отзиви: —“Усеща се добре при дълго шофиране.” и “Харесва ми звука от двигателя.” Така професионални пилоти дадоха положителна оценка на емоционалните качества, към които LFA се стремеше.

АПРИЛ-МАЙ 2008: ТЕСТ НА НЮРБУРГРИНГ (СЕЗОН ПРОЛЕТ 2008)

С цел да се усъвършенстват емоционалните характеристики на LFA, той беше включен в 24-часовата надпревара на Нюрбургринг. Тъй като основната цел беше разработване на бъдещия сериен модел, бяха направени минимални модификации, свързани с конкретното състезание.

Само за една година, устойчивостта на шасито и управлението претърпяха значителен напредък, но до самия старт на надпреварата продължаваха постоянни фини настройки, коригиращи пътното поведение.

Като последна проверка преди 24-часовото състезание, LFA участва в 4-часовата надпревара. Въпреки няколко балона на задните гуми, LFA премина успешно и победи в своя клас.

ОКТОМВРИ 2007: ТЕСТ НА НЮРБУРГРИНГ (СЕЗОН ЕСЕН 2007)

До есента на 2007 нямаше проблеми с поддържане на скорости до 301 км/ч. Въпректи това основната цел на LFA не беше високата скорост от 300 км/ч. За да се създаде автомобил "който се усеща добре при шофиране", развойната дейност трябваше да се съобразява с изострените сетива на главния пилот Нарусе. Фокусът се насочи към емоционалните характеристики на LFA, които можеха да се изпитат най-добре чрез петте сетива, а не с измервателни уреди. През този тест, добавянето на няколко усилващи компонента значително повиши стабилността при управление.

ЮЛИ 2007: ТЕСТ НА НЮРБУРГРИНГ (СЕЗОН ПРОЛЕТ 2007)

В началото на годината по време на хиляди километри тестове се проявиха проблеми като загуба на сцепление на преден или заден мост при силно натоварване. Заради тази загуба на баланс LFA се държеше като необязден див кон. На затворени фирмени трасета и състезателни писти в Япония продължаваше настройката на автомобила за "добро усещане зад волана". Тестове за здравина се планираха и провеждаха на Нюрбургринг въпреки някои забавяния поради лошо време. Бързо се състави график за август и тестовете за здравина на Нюрбургринг бяха проведени според плана без инциденти.

ОКТОМВРИ 2006: ТЕСТ НА НЮРБУРГРИНГ

През Октомври 2006 още веднъж стана ясно какво предизвикателство представляват тестовете на Нюрбургринг. С натрупването на обиколки с висока скорост се проявиха редица малки проблеми като теч на масло от двигателя. Те бяха решени до известна степен на място, но това наложи съкращаване на тестовия цикъл поради невъзможността да се извлече оптималната динамика от автомобила. Екипът прецени, че LFA все още не е завършен и реши да се върне в Япония, за да проведе пълна преоценка на основнике му компоненти.

АПРИЛ 2006: ПРОБНО ШОФИРАНЕ НА НЮРБУРГРИНГ

При завръщането си на Нюрбургринг проектовият екип на LFA се срещна с множество предизвикателства по време на пробните тестове на прототипа с цел настройване на пътното поведение. Ключови компоненти се запалиха поради високата температура от триенето, свързано с високата G-сила. Някой от предавателните числа се оказаха по-високи от необходимото, а ускорението - незадоволително. Имаше проблеми с устойчивостта на двигателя, който отказваше да запали и стана ясно, че по отношение на здравината на LFA има още редица забележки. Всички тези въпроси бяха повдигнати от главния тест пилот Хирому Нарусе, който беше отговорен за усъвършенстване на пътното поведение на LFA. Беше ключово да се съвместят здравина и суперспортна динамика на много високо ниво и това изискваше оригиналност и изобретателност отвъд въображението, а също и психическа устойчивост да се преодолеят препятствията по пътя.

МАЙ 2004: ПЪРВОТО ПРОБНО ШОФИРАНЕ НА НЮРБУРГРИНГ

Има две затворени писти в света, които се квалифицират като свещена територия за LFA. Първата е Фуджи (Fuji Speedway) в Япония. Другата е Нюрбургринг (Nürburgring) в Северозападна Германия. Здравината и устойчивостта на LFA беше цялостно изградена на Нюрбургринг, едно от най-трудните състезателни трасета в света. Всички Европейски спортни автомобилни марки тестват автомобилите си в Германия, поради което тестовете на LFA на пистата бяха закономерни. Интересното е, че решението да се продължи с проекта се основава на представянето на LFA в Нюрбургринг и този факт придава на първия тест специално значение.

Въпреки, че основата на LFA е поставена в Япония, множеството завръшания на Германската писта в продължение на 5 години след 2004 спомогнаха да се усъвършенстват пътното поведение и емоционалния заряд на модела.

АВГУСТ 2003: ДИЗАЙНЕРСКИ ЕКИП

По време на продължителния и прецизен процес, беше събран екип от елитни инженери и мениджъри, които да разработят външен дизайн, подходящ както за концепцията, така и за спортните качества на LFA. Екипът се събра в най-конфиденциалния вътрешен център, известен като "дизайнерския купол", на конференция за външния дизайн, на която бяха разгледани предложения за проекта. Висши представители на фирмата от Япония и задграничните пазари на Lexus също присъстваха. Външният дизайн и голото шаси изненадаха приятно всички присъстващи. Всички се съгласиха, че този модел на първата суперспортна кола на Lexus ще промени репутацията на Lexus още с появата си.

Въпреки това, на етап прототип, дизайнът беше далеч от финалния си вид. Знаейки, че го очаква дълъг път, дизайнерският екип насочи вниманието си към следващата възможност да изложи LFA: Автомобилния Салон Детройт 2005.

МАЙ 2003: ЗАВЪРШВАНЕ НА ГОЛО ШАСИ

За хора, които не са директно ангажирани в разработването на автомобили може да е трудно за разберат значимостта на завършването на голото шаси. Множество механизми, които обикновено остават незабелязани, но захранват целия автомобил са разположени в шасито и вътрешните системи на автомобилите. По-конкретно, завършването на голо шаси означава, че повечето от необходимите компоненти, които определят динамичните характеристики на автомобила, вече са плътно поместени в шасито.

За грубата рамка на купето вместо алуминий беше използуван Усилен Полимер от Въглеродни Нишки (CFRP carbon fiber reinforced polymer). Това доведе до драматичен напредък по отношение на спортните качества на LFA и отбеляза началото на вълнуващата разработка на този първи суперспортен автомобил от Lexus.

МАЙ 2003: ПЪРВА СРЕЩА ЗА ПРОВЕРКА НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ТРАНСМИСИЯТА

Няма лесен и бърз начин за разработване на идеалния суперспортен автомобил. Крайният резултат е невъзможен без постепенното съчетаване на отделните разработки. През май 2003 бяха завършени пробните компоненти на трансмисията, която предава двигателната сила към колелата. Чрез систематизиране на постиженията на всяко развойно звено, проектът бавно, но стабилно се движеше към финалната си фаза.

ДЕКЕМВРИ 2002: ПЪРВО ЗАПАЛВАНЕ НА ДВИГАТЕЛЯ

При създаването на нови модели има моменти, които остават завинаги в спомените на инженерите. Може би най-запомнящия се от тези моменти беше първото запалване на V10 двигателя, специално проектиран и построен за LFA. В тази секунда LFA се сдоби с живот, две години след започване на работата по модела от абсолютна нула.

СЕПТЕМВРИ 2002: ТЕСТ НА НОВ МОДЕЛ

През септември 2002 беше разработен по-амбициозен модел в мащаб 1/4, за да се проведат аеродинамични тестове. Благодарение на добре скритите обтекаеми панели под двигателя и купето, аеродинамиката се повиши значително и позволи допълнителни тестове, с цел разработване на външнен дизайн, който наистина да цепи въздуха.

ЯНУАРИ 2002: ПРОУЧВАНЕ НА КОНСТРУКЦИЯТА НА ДВИГАТЕЛЯ

Ясно е, че двигателите на спортните автомобили трябва да превъзхождат останалите по динамика и работа. Но естетиката също е важна и LFA не прави изключение. Дизайнът на двигателния отсек в първите етапи на разработката се различава съществено от цветовете и нюансите на серийния автомобил, но дори по време на развойния процес беше очевидна изразената функционална елегантност на двигателя.

МАРТ 2001: АЕРОДИНАМИЧНИ ТЕСТОВЕ НА МОДЕЛ В МАЩАБ 1:5

Пилотите, които жадуват да се надбягват с вятъра и да обуздаят най-високите скорости смятат, че превъзходната аеродинамика е абсолютно необходима във високия клас спортни машини. През целия развоен процес на LFА беше отделено специално внимание на постигането на върховна аеродинамика. Аеродинамичните тестове започнаха още в началните етапи на разработката от 2001, като за целта се използуваше умален глинен модел в мащаб 1:5.

LFA НОЕМВРИ 2000: ЗАПОЧВА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПРОТОТИП

Безспорно построяването на спортен автомобил е процес на непрекъснати проби и грешки. След изчистване на концепцията започва работа по изработване на подробни проекти на дизайна, основани на сложни изчисления. Но въпреки, че първоначалните проекти допринасят към разработката на серийния автомобил, крайният резултат рядко съвпада с първоначалните етапи на планиране.

В резултат на това, завършеният прототип може да съдържа малки несъвършенства, но да покаже резултати, които надхвърлят очакванията. Във всеки случай, безспорен е фактът, че етапът на построяване на прототип въз основа на първоначалните проекти представлява огромна крачка напред в разработването на един автомобил. През ноември 2000 беше изработен ръчно първия прототип на това, което можем да наречем ембрионален LFA.

ОКТОМВРИ 2000: ТЕСТОВЕ НА СЪСТЕЗАТЕЛНИ АВТОМОБИЛИ НА ПИСТАТА СУГО

Историята на LFA започва много преди създаването на самия автомобил. Разработването на LFA не започна като формален проект за разработване на нов модел на Lexus, а по-скоро като проект, за който се събраха само хора със силно желание да участват.

Около Танахаши Харухику (по-късно определен за главен инженер на LFA) се събра грyпа инженери, водени от страстта да създадат перфектния спортен автомобил. Те започнаха с избистрянето на собствените си естетични представи за този автомобил и изчистването им в едно общо усещане. Първата им задача се състоеше в пробно шофиране на множество спортни автомобили и тунинговани състезателни машини от цял свят при пистови състезателни условия.

Така дискретно започна 10-годишната история на разработването на LFA.